Иво Райнов за учителските атестации: Могат да бъдат морков, но и яка тояга
Предварително желая да кажа, че съм за атестацията и мандатността. Ама за всички, и учители, и шефове. Стига да е обективна и безпристрастна. Затова, обаче, е необходим административен и етичен потенциал, какъвто към момента не сме основали.
Една от задачите на атестирането е „ повишение качеството на образованието на децата и учениците “. Както е известно още от идната година качеството на обучение, предоставяно от учебното заведение или детската градина ще се открива от Националния инспекторат за оценка на качеството. Е, качеството на институцията ще бъде мерено от външна, самостоятелна експертиза, а приносът на учителя от вътрешна комисия. Странно, нали! Оценката за институциите е единна и справедлива, за педагогическите експерти е субективна, тъй като част от критериите ще се дефинират от педагогическия съвет и затова ще се разграничават. Локалният субективизъм разрешава един добър преподавател да получи по-ниска оценка от несъвършен преподавател, работещ в друго учебно заведение или детска градина.
Друга цел на атестирането е „ насърчаване на педагогическите експерти, получили високи оценки “. Хубаво, но кой взема решение за оценката? Комисия, формирана от педагогичен експерти, представители на работодателя, представител на РУО и представители на педагогическия съвет. Дежа вю от познатата диференциация, на която към този момент обръгнахме няколко години. Е, дребната истина или несправедливост от този есенен обред ще прерасне в огромна истина или несправедливост. Атестирането си слага за цел да откри и „ постигнатите от педагогическите експерти резултати от активността им “. Чета критериите от приложението в наредбата и отново дежа вю. Поне половината се повтарят от картите за диференциация. Доказването на някои е еднообразно мъчно и за учителя, само че и за атестиращата комисия, тъй като за доста от тях няма по какъв начин да има протоколи. А това сигурно прави оценките не задоволително обосновани това и безспорно ще предизвика доста недоволства.
Ама какво като има неодобрение?Учителят има право единствено на едно несъгласие, което работодателят може да остави без последици, тъй като неговата оценка е дефинитивна. Никакви други процедури за тъжби и търсене на правдивост не са планувани. Както и даване на всеки преподавател на копие от картата, с която е атестиран. Сигурно с цел да не може да пледира пред външни за системата институции в интерес на своите права.
Казано накратко по този начин написана процедурата и наличието на атестацията оставя основателни опасения, че може да бъде употребена преднамерено, в ущърб на учителя и съгласно благосклонността на работодателя. Може да бъде морков, само че и яка сопа.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
